Еврозоната може да победи инфлацията, без да разклаща пазарите

Нарастващата инфлация промени играта за централните банки. Преди няколко години, когато инфлацията беше упорито ниска въпреки поредица от намаления на лихвените проценти, централните банки разшириха своя инструментариум с цел вдигане на инфлацията. Това доведе до покупки на активи за трилиони евро. С ускоряването на инфлацията до исторически върхове през 2022 г. и повишаването на лихвите, дойде време да се обърне монетарната политика, пише за Financial Times Сабине Маудерер, член на изпълнителния борд на Бундесбанк.

Програмите за закупуване на активи на Евросистемата - тоест Европейската централна банка и централните банки на 20-те държави членки на еврозоната – бяха продиктувани от среда на инфлация доста под целта от 2 процента, съчетана с исторически ниски лихвени проценти. За да се изпълни мандатът за ценова стабилност, отрицателните странични ефекти бяха толерирани.

Последствията от значителния пазарен отпечатък, произтичащ от програмите за покупки – приблизително 40 процента от държавния дълг е в ръцете на Евросистемата – стават все по-видими. Недостигът на обезпечения на пазара за германски държавни облигации е значително изкривяване. Изтласкването на традиционни групи инвеститори, например на пазара на обезпечени с активи ценни книжа, представлява друг страничен ефект. И накрая, важната и трайна роля на централните банки на пазарите на корпоративни и обезпечени облигации може да наруши ликвидността и да отчужди емитентите от тяхната традиционна инвеститорска база. Като общ принцип, централните банки трябва да се намесват на финансовите пазари само до степента, необходима за целите на паричната политика.

Днес сме изправени пред обстоятелства, различни от тези, когато стартира програмата за закупуване на активи (APP). Прекомерната инфлация изисква решителен отговор, към който Евросистемата се стреми. Основните лихвени проценти са основният ни инструмент за насочване на монетарната политика по този курс. Намаляването на баланса поддържа този ограничителен път относно кривата на доходността. Дойде време Евросистемата да намали пазарното си присъствие.

Евросистемата ще започне да намалява своя пазарен отпечатък, като свива APP портфолиото си със средно 15 милиарда евро на месец между март и юни 2023 г. Това се равнява на приблизително 50 процента от очакваните падежирания на нейните APP активи по време на тази начална фаза на нормализиране на баланса.

От гледна точка на функционирането на пазара има основателни причини за такъв премерен подход. Първо, финансовите пазари изпитват висока волатилност и нарастваща доходност по облигациите от началото на 2022 г., напрягайки рисковите бюджети на много инвеститори на пазарите с фиксиран доход. Второ, лекотата на усвояване на по-високи обеми облигации вероятно ще остане тясно свързана с перспективите за инфлацията и с очакваните лихвени проценти. И накрая, прекомерен дял от тазгодишното повишено емитиране на облигации в еврозоната вероятно ще излезе на пазара през първата половина на годината.

Като намалява баланса, навлизаме в територията на количественото затягане, за което има много теория, но сравнително малко практически опит, от който да се почерпи. Това е предизвикателство за централните банки и участниците на пазара.

Все пак вече има нарастващи доказателства за връщане на инвеститорите към пазарите с фиксиран доход. По-високите доходности и купони създават стимули и възможности - не само за структурни купувачи като застрахователи или пенсионни фондове, но и за по-чувствителни към цените инвеститори. Много институционални инвеститори, които увеличиха най-неликвидните части на своите портфейли през последните години (като недвижими имоти и инфраструктура), сега може би отново се фокусират върху активите с фиксиран доход в еврозоната. Освен това инвеститорите, чиято базова валута е доларът - наред с други - се радват на допълнителни стимули да инвестират в еврови активи поради благоприятните възможности за валутно хеджиране.

Сабине Маудерер е оптимист, че едно предвидимо и ясно оттегляне на Евросистемата от нейните APP вложения ще подпомогне борбата срещу инфлацията, без да предизвика сътресения на пазара. Евросистемата ще преоцени скоростта и обхвата на действията си в началото на лятото и по този начин би могла да обмисли по-амбициозна бъдеща траектория.